Авторът на текста е магистър. Славомир Оздмковски
Грижа за младите храсти
През първата година
В началото на процеса на отглеждане нарязваме храстите на две издънки и отстраняваме останалите. Могилата на почвата, образувана веднага след засаждането, се разделя, когато издънките ясно израснат. Премахваме почвата в облачни дни, така че нежните, бели издънки да не се изгарят от слънчевите лъчи. Ние систематично плевим почвата около растенията, разхлабваме и при необходимост я поливаме. Трябва да се помни, че лозите понасят много зле вода, особено на тежки почви.
Ако сме използвали органичен тор преди засаждането, през първата година нанасяме малко количество амониев нитрат (20-30 g под храста), като го поръсваме около растението. През юли или август, при разрохкване на почвата, изкопайте горната част на засадените растения и отрежете повърхностните корени с резачка. От друга страна, през ноември, преди слани и снеговалежи, покриваме долната част на издънката с могила почва до височина 30 cm.
През втората година
През следващия сезон, в началото на пролетта, когато почвата е суха, отстранете могилите, изрежете двата издънки, оставяйки 1-2 най-ниски пъпки на всеки. Подрязаният по този начин храст ще даде силни и дебели растежи през втората година, от които ще формираме целевата рамка. Оставяме толкова много от най-силните издънки, колкото са ни необходими в бъдещите стволове или постоянни рамена на храста.
Броят на издънките трябва да бъде съобразен със силата на растеж на храста. Твърде много от тях ще ги направят не толкова дебели и дълги, колкото бихме искали. Издънките, израстващи от пазвите на листата, т.нар доведени деца, премахнете, когато са с дължина 5-7 см. Ние систематично плевим, поливаме и разхлабваме почвата около растенията.
Най-късно до края на юли прилагаме торене с амониева селитра в доза до 40 g на храст. От средата на август спираме да поливаме растенията, за да ги олеснеят правилно преди зимата. След това те могат да се хранят с калий, като се използват 20-30 g калиева сол на храст. Калият подобрява узряването на леденото легло.
 |
|
През четвъртата година можете да започнете да формирате така наречения храст. вертикален шнур. Благодарение на това изрязване лозите ще растат, например пергола. |
В средата на август използваме доливане на лозите, т.е. откъсване на всички растящи върхове. Преди зимата изкопаваме растенията. Издънките на по-малко трайни лозя трябва да бъдат плътно увити с хартия или огънати и покрити с пръст.
Поддържане на плодни храсти
Трета година
От третата година след засаждането храстите започват да плододават. През пролетта, след като защитените издънки бъдат изложени, отрежете половината от тях, оставяйки 8-10 пъпки върху плодните издънки, а другата половина отрежете като заместващи издънки, оставяйки 2-3 пъпки. От тези пъпки вадим кънките за следващата година.
Пъпките, оставени на плодни издънки, издават клони, на които се появяват съцветията. Премахнете издънките, които не дават съцветия. Също така изрежете пасинките, растящи от летните пъпки.
През юни произведените лозя започват да цъфтят. За правилното поставяне на плодовете е необходимо топло и без дъжд време. Някои сортове изискват хормонизационно лечение за по-добро залепване (потапяне на съцветията в разтвор на гистрекол с концентрация 1 ml на 10 l вода). След опрашването и оплождането през първата половина на август гроздетата достигат правилния размер. След това доливаме, оставяйки 6-10 листа над последния клъстер.
 |
|
Формирането с постоянно въже се състои в огъване на един хоризонтален изстрел. Именно от него през следващите години ще растат плодоносни издънки. |
Лозовата лоза има тенденция да изразходва т.нар преждевременни издънки, които - ако растат силно - се подрязват върху първия или втория лист. Освен това, както и в предишни години, разхлабваме почвата около растенията, премахваме плевелите, поливаме ги и ги наторяваме. От третата година на отглеждане ние използваме оборски тор всяка година.
Нищо не може да замени органичното торене. Ако обаче нямаме оборски тор или компост, струва си през есента да внесем многокомпонентни торове с макро- (азот, фосфор, калий, магнезий, сяра) и микроелементи (мед, цинк, молибден, бор, желязо).
