От ботаническа гледна точка лишеите не образуват независима таксономична единица, но са описани като симбиоза на водорасли и гъби. Във връзка с това на всеки от тези организми са възложени задачи. Гъбичките образуват вътрешното тяло на лишеите и предпазват водораслите от изсушаване и механични повреди. Водораслите от своя страна създават захар (фотосинтеза) и по този начин осигуряват храна.
Лишейът няма корени, през които да абсорбира вода и по никакъв начин не е защитен от изсъхване. Те абсорбират вода като гъба от дъжд или мъгла и по-късно, когато е необходимо, я превръщат в мъгла и оцеляват в трудни моменти в хибернация. Това в известен смисъл е тайната на дълголетието на лишеите, тъй като възприемайки гореспоменатата тактика, те могат да оцелеят няколко десетки години.
Разбира се, както лесно можете да се досетите, темпът на растеж на лишеите е много бавен. Времето обаче не играе никаква роля за тях, както се вижда от напр. фактът, че те са организми, които обитават почти всички места на Земята от първобитните времена.
Лишеите са пионерски организми, защото растат в условия, при които други организми нямат шанс. Те могат да бъдат намерени на дървета, скали и бетон. Те растат по стари огради и покриви, на пръв поглед наподобяващи черупка или дори плесен.
Понякога обезобразяват покрит предмет, понякога го правят по-красив, сигурно е, че не причиняват вреда на растенията. Тъй като лишеите не са паразити, те не смучат вода или хранителни вещества от растенията гостоприемници. Някои видове лишеи предпочитат киселата кора на смърч, бреза или елша, други предпочитат алкалната кора на кленовете или бъза.
Лишеите са надеждни биоиндикатори на замърсяването на въздуха. Те са много чувствителни, особено към серни съединения, т.е. замърсители, отделяни от промишлеността и автомобилната индустрия. Следователно тези организми почти липсват в силно индустриализирани агломерации и градски центрове. У нас живеят около 1600 вида лишеи, много от които са под строга защита.
Как лишеите добиват нови земи
Лишайниците образуват талуси, съставени от плътно преплетени нишки, предпазващи водораслите. Под водораслите се намира сърцевината, която представлява слой от свободно вързани гъбички. В самото дъно на лишеите има лепкави косми, които свързват тялото със земята. Интересното е, че лишеите могат да се размножават полово и безполово.
Ако лишеят се размножава безполово, частиците лишеи се разпръскват от вятър или дъжд. За тази цел растежът създава специални структури на повърхността. Това са изиди, т.е. малки конусовидни израстъци, които могат да образуват нов организъм след отлепване, и соредии (или блъфове), т.е. единични клетки от водорасли, преплетени с мицелиални хифи под формата на прах. Те се носят от вятъра.
