Най-известните ниско многогодишни пламъци са Phlox subulata, Phlox subulata, Douglas Phlox douglasii и канадският Phlox divaricata. Всички те идват от различни региони на Северна Америка и принадлежат към групата на трайните насаждения на почвата. Пламъкът на шилото образува плътна трева от пълзящи издънки, покрити с вечнозелени листа от шило. Неговите карминови, лилави или люлякови цветя обикновено имат венчелистчета с две „карамфилчета“.
Пламъкът на Дъглас образува възглавници с дължина 15 см, има къси, твърди и много плътно разположени листа по стъблата и бели, розови или лавандулови цветя с обикновено заоблени венчелистчета. Канадският пламък се отличава с цъфтящи, издигнати издънки с височина 20-40 см и безплодни, припокриващи се издънки с ланцетни листа, които са по-дълги и по-широки, отколкото при обсъжданите по-рано видове. Цветовете му с леко вдлъбнати венчелистчета са с лилаво-син цвят. Канадският пламък цъфти от май до юни (юли), а останалите видове през април-май. Всички те цъфтят обилно, създавайки привличащи вниманието цветни петна.
Пламтящ пламък нарастваше
Изисквания за слаб пламък
Ниските многогодишни пламъци са сред основните растения на алпинеуми и цветни стени. Те също изглеждат чудесно по пътеки и на малки склонове. Пламък от шило е особено подходящ за създаване на цветни композиции за килими. За да се постигне най-добър декоративен ефект, пламъците трябва да бъдат засадени в доста големи групи (по няколко растения).
Многогодишните пламъци са по-малко взискателни от пламъците на метлицата. Всички те обичат слънчеви позиции (канадският пламък толерира лека полусянка) и пропусклив, леко глинест субстрат с неутрално рН и умерена влажност. За зимата е добре да покриете растенията с иглолистни клони. Размножаваме ги чрез разделяне, за предпочитане след цъфтежа, или с апикални резници на издънки през август-септември.
