Тиквените зеленчуци са важна група сред зеленчуковите растения. В нашите климатични условия най-доминиращите видове от това семейство са краставиците и тиквите, и по-специално неговите ботанически сортове: тиквички, тикви и патисон. Това семейство обаче включва редица други видове, като пъпеши (мрежа, захар, зима, пъпеш), тикви (обикновени, гигантски, смокинови листа), диня, диня, както и маринована краставица (кивано), кратуна, луфа и груба беннинказа. Повечето от тези видове имат много високи топлинни изисквания и се отглеждат най-добре под прикритие.
Beninkaza груба Benincasa hispida (Thunb.) Cogniaux е едногодишно растение с пълзящ навик, произвеждащо продълговати светлозелени плодове, използвани като неузрели зеленчуци. Полезната част могат да бъдат и млади листа и цветни пъпки. Това растение се нарича още восъчна бенинка или груб скраб. Това се дължи на появата на кората на плода, която е покрита със слой бял восък и къси, груби косми, които падат, когато узреят.
По тази причина кората на плода се отстранява и се използва само месото. Доста е гъбест, бял или бял и светло зелен, с леко сладникав вкус. Благодарение на восъчния слой плодовете на beninkazy могат да се съхраняват до 12 месеца. Те често се използват в азиатските страни, особено в Китай, където ги наричат „зимен пъпеш“. Можем да готвим Beninkaz (това е чудесно допълнение към супи), да пържим или задушаваме. Печените семена са вкусна закуска.
Beninkaza съдържа малко количество калории (15-20 kcal / 100 g), въглехидрати приблизително 3-4%, протеини до 1% и малко количество мазнини 0,1-0,2%. Съдържанието на витамини също не е високо, но основната роля в хранителната стойност на бенинказата играят минералните соли, особено магнезият, калция и калия. Във виетнамската и китайската кухня бенинказа се използва в комбинация със свинско и говеждо месо, главно под формата на супи или яхнии.
Условия за отглеждане на Бенинказа
Бенинказ е най-добре да се отглежда под прикритие, в оранжерии или фолиеви тунели, тъй като при полското отглеждане няма да можем да отговорим на топлинните му изисквания. Субстратът или почвата трябва да са богати на хранителни вещества, за предпочитане в органична (компост, оборски тор) и минерална форма, тъй като подобно на други тиквички, беннинказа има доста високи хранителни изисквания. Също така трябва да се полива редовно, тъй като кореновата му система не е твърде дълбока и недостигът на вода може да доведе до проливане на цветя или плодни пъпки.
В Индия се добавя към традиционното ястие от къри. В азиатските страни се оценява като сладка закуска, особено в захаросана форма. Подходящ е и за ецване. Бенинказа се използва и при производството на плодови напитки с доста характерен вкус, подсладени с карамелизирана захар. В Китай и Виетнам той може да се намери в зимен чай от пъпеш.
Консумацията на бенинказа подобрява апетита, а сокът му се използва за лечение на камъни в бъбреците. Семената, сварени в мляко, подпомагат производството и подобряват жизнеспособността на сперматозоидите при мъжете. На свой ред виетнамците ядат този ценен зеленчук, за да подобрят лактацията.
