Вдъхновен от спомени от градината на дядо ми, реших да построя землянка, в която да съхраня реколтата си. Исках мазето да няма покрив над стълбите. Така че трябваше да помислите за дренаж и дупка, където да се оттича дъждовната вода. Трева трябваше да расте в землянката, така че пътят за косачката трябваше да бъде лек. Това изисква изграждането на подпорна стена отпред, за да не се рони земята над входа. За добра вентилация трябваше да се направи обикновен въздухозаборник и подът не можеше да бъде от бетон, ако трябваше да регулира влажността в мазето.
|
1 |
Започнах работата си с изкопни работи. Определих размера на мазето на 1,5 х 2,5 м плюс преддверието (1,5 х 1,5 м въздушна брава). Към тези размери добавих 25 см за дебелината на стените и 10 см за полистирола. Добавих и около 10-15 см, за да вмъкна т.нар вдлъбнато фолио. Приготвих такъв изкоп, общо 200х450 см, дълбочина 1 метър, за три следобеда.
|
2 |
Едва при изкопа маркирах основите и ги задълбочих с 40 см. Купих арматура с диаметър 12 мм и тел 6 мм за стремето. За това 1,5 кг мека тел за връзване на венеца. По време на строителството на нашата къща видях работник, който подготвяше армировката на венеца. Сега се опитах да го имитирам. Поставих армировката в окопите на основите и след като я обвързах с тел, я излях с бетон.
|
3 |
Седмица по-късно пристигнаха тухли и сложих първия слой. Стената трябваше да бъде с дебелина 25 см. Един мой приятел, Павел, ми помогна тук, като „извадих“ всички ъгли.
|
4 |
След втория слой тухли спрях да работя и на 3 метра зад задната стена изкопах дупка с дълбочина 0,5x1,5 и 1,5 метра. Облицовах стените му с нетъкан текстил и свързах дъното с мазето с канализационна тръба ø 250. След това внимателно поставих кръгли трупи върху тръбата до горната част и завърших дъното с OSB надстройка. Страничните отвори с размери 20х40 см са закрепени с медна мрежа. По този начин, ако вятърът духа през зимата, въздухът издухва през вентилационния комин на покрива
и в мазето се създава отрицателно налягане. С измръзване липсващият въздух не идва през микропукнатините на вратата, а през ямата с камъни и тръба в земята и се затопля малко.
|
5 |
Когато стените бяха високи 1,30 м, използвах остатъците от армираща тел и бетон, за да направя венец, който държеше всички стени заедно. След това подготвих кофража за свода. Изрязах четири полукръга с радиус 75 см от дъската OSB и заковах всеки по два строителни печати. Поставих тези конструкции по протежение на мазето, така че краищата на полукръговете да докосват краищата на излятия венец. В полукръга натъпках кофражни дъски с дължината на вътрешната изба. Образува се дървен свод.
|
6 |
След това започнах да полагам тавана. Всяка тухла е на 6 см встрани от центъра на избата, така че е с дебелина 12 см. На върха завърших т.нар с клинове, които изрязвам от тухли с ъглошлайф. В средата поставих вентилационен комин от канализационна тръба ø 100. Коминът има покрив с дупки и мрежа. След това покрих всичко с 10 см стиропор и кофа с черно фолио. Тъй като нямаше достатъчно пръст от изкопа, купих два самосвала, за да покрия мазето и да построя хълм.
|
7 |
Вратата може да се купи в супермаркет, но тя е правоъгълна, което изисква по-голяма височина в мазето. Полукръглите врати са най-добрите, защото горната им арка пасва на тавана, а мазето не е високо. Такива врати с рамки направих сам от 50x100 мм дървени квадратчета и 18 мм OSB плоскости. Изолирах външното крило с 2-сантиметров стиропор.
|
8 |
Преди да направя изцяло могила върху мазето, изкопах основата в предната линия на стената на дълбочина 1,2 м и излях бетон. Върху него е изградена подпорна стена от готови бетонни блокове. Направих и мини стълбище от тях. Положих пода в мазето с павета, направо върху пясъчно легло, без никакъв цимент.
Ярослав Раджишевски
