Автор на текста е Katarzyna Pruchniewicz
В момента са известни около 30 вида лилейник. Най-популярният градински лилейник е създаден в резултат на многократното кръстосване на няколко вида помежду си, като ръждясал, жълт, по-малък, градински, лимонов, Дюмортие, Мидендорф и Тунберг.
Големи цветя, много цветове
Градинската лилия е дългогодишно многогодишно растение, което при благоприятни условия може успешно да расте на едно място до 20-30 години. Това е мразоустойчиво растение и дори в нашите условия не изисква покриване на земята, в която расте за зимата. Нараства до 80 сантиметра. Най-високият регистриран градински лилейник е сортът „Berlin Tallbox“ - висок 182 сантиметра.
Лилейните цветя са големи, наподобяващи бокали с цветя на лилия. Те се предлагат в цветове от бяло, през различни нюанси на жълто, оранжево, червено, до кестеняво и лилаво. Много вариации са двуцветни или трицветни в контрастни цветове с различна граница, пръстен или отвор. Ръбовете на цветни листенца под формата на волани и ресни правят растението още по-привлекателно.
Сортовете с много големи цветни чаши са „Long Tall Sally“ с диаметър на цветето до 40 сантиметра, „Rouge and Curls“, „Ice Breaker“. Цветовете растат на безлистна дръжка. На едно стъбло могат да растат до няколко десетки цветя. Лилейниците не са подходящи за отрязани цветя, тъй като след отрязването им чашките им се затварят.
Растението образува зелена бучка, която расте от година на година с дълги, равномерно надвиснали листа. В зависимост от сорта, те цъфтят от юни до септември. В САЩ, в по-мекия климат на Калифорния и Флорида, са отглеждани сортове, принадлежащи към групата Evergreen, които запазват зелените си листа през цялата година. В Полша, в югозападната част на Полша, тези растения са в състояние да презимуват, след като приютиха буците през зимата.
Растеж и грижи за лилейниците
Както повечето растения, лилейниците растат, цъфтят и виреят по-добре в плодородни почви с достатъчно влага. Те са особено адаптирани към полусенчести обекти, но също така работят добре при различни условия. Когато се засаждат на сянка, те ще имат красиви листа, но цъфтят по-рядко.
Когато бъдат засадени на слънчево място, ще има повече цветя, но листата няма да изглеждат най-добре, тъй като бързо ще загубят тургора си. На слънце бучките трябва да се поливат интензивно, като се помни да се полива почвата, а не цялото растение. Лилейниците понасят добре недостига на вода, защото имат обширна и дълбока коренова система.
Те не изискват никакви специални грижи. През сезона е достатъчно да се тори с комбиниран тор два пъти или три пъти: през пролетта с тор с по-високо съдържание на азот, в края на лятото с тор с по-високо съдържание на калий и фосфор.
Тези елементи ще повишат устойчивостта на замръзване и ще допринесат за по-буен цъфтеж през следващата година. Лилейниците са устойчиви на болести и вредители. Те могат да се размножават много лесно чрез разделяне на бучки на 2-3 части. Това лечение ще бъде най-ефективно, когато го проведем през септември.
Къде в градината?
Лилейниците, поради ниските им изисквания за местообитания, могат да се използват в много градински варианти. Те се вписват перфектно с други влаголюбиви растения, дори по бреговете на водоеми, но в райони, които не са наводнени. Поради бързия им растеж, лилейниците могат да се засаждат в хомогенни групи от 2-3 парчета на 1 m².
Те вървят добре с отстъпки, напр. с ирис, хемороиди, hostas, бели дробове и tawułkami. Миниатюрни сортове като „Mini Stella“ ще процъфтяват в саксии или контейнери, с които да украсят вътрешен двор или балкон. Можете също да създадете мобилни градини, като поставите саксии с цъфтящи лилейници в постелките, на място, което изглежда по-малко впечатляващо за даден период.
